За есента и здравето на сърцето

Преди няколко дни прочетох за нова програма в училищата – за оказване на първа долекарска помощ.

На децата се обяснява и показва как да дадат първа помощ на пострадал до идването на лекар. Учат ги дори как да разпознават признаците на инфаркт и инсулт.

Помислих си: Всички имаме възрастни роднини, баби и дядовци. Понякога децата са с тях без нас и добре би било да са наясно какво могат да направят в такъв момент.

Млада майка споделяше как след тези упражнения, нейното дете е лекувало играчките си и е давало първа помощ съвсем уверено. Беше доволна, че то е поне с 1% по-подготвено за живота от преди това.

Погледнах през прозореца и се замислих…

Есента е в пълен ход.

Красотата на падналите жълти листа радва окото и слънцето все още се прокрадва от време на време през облаците :=).

Но ежедневието отново става забързано и изпълнено с куп задачи.

Почти не остава време да поседнем някъде навън, на пейка в парка или да излезем на терасата и да се насладим на прекрасната есен, с пищните багри на листата на дърветата и кратките слънчевите часове и дни.

Да, есента има своята красота, но поднася и някои изпитания за здравето и самочувствието.

А то самочувствието, както споменахме миналия път, се влияе от състоянието на нашата кръвоносна система.

Денят става по-кратък и силата на слънцето намалява.

Променя се атмосферното налягане и с кожата си усещаме спадовете в температурата на въздуха.

Повишава се влажността, има повече валежи и магнитни бури.

И ние без да осъзнаваме, започваме да страдаме от нещо, което лекарите днес наричат „аклимтизационен дефицит“.

Съдовете ни реагират на промените във времето.

През лятото те са свикнали да живеят в топлина, отпуснати, спокойно да придвижват кръвта ни до всички наши органи.

При липса на достатъчно топлина и витамини се понижава синтезът на мелатонин, забавя се обмяната на веществата, променя се хормоналният фон и имунитетът отслабва.

Често ние не забелязваме тези дефицити и сякаш всичко си е както през лятото, но постепенно…започваме да боледуваме по-често.

И казваме: „То е от времето“. Не е виновно времето, а това дали ние сме подготвили тялото си за новия сезон.

Заслужава си да сме още по-внимателни, ако в края на август, началото на септември сме били на почивка в някоя южна топла страна и после изведнъж се върнем в България или още по-насевер.

Тялото няма как да се аклиматизира бързо и изпада в стрес, който сътветно го отслабва.

Ако Вие сте достатъчно млади и издържливи, за да не обръщате все още внимание на горните неща, помислете за Вашите родители.

Есента е изпитание, особено при възрастните хора.

Обострят се хроничните заболявания, увеличава се вероятността от сърдечни пристъпи и инсулти.

И самочувствието се промня.

Кои са факторите, които задълбочават есенните рискове?

1.Недостатък на кислород и замърсяване на атмосферата – води до хипоксия и повишен сърдечен ритъм.

2.Намалено движение.

Когато стане по-студено и мъгливо навън, не ни се разхожда, мечтаем си да се сгушим под одеало на дивана и да си стоим на топличко.

Но хиподинамиката води до атрофия на сърдечният мускул.

3.Неправилното хранене и затлъстяването от друга страна са причина за натоварване на сърцето.

4.Стресът изтощава сърдечния мускул, предизвиква спазъм на съдовете и храненето на мускулите става недостатъчно, а както какзва проф.Бубновски мускулите са в основата на всичко. От тях зависи и самите кръвоносни съдове доколко добре ще придвижват кръвта до всички органи.

5.И най-основното проявление на проблемите през есента: Острите респираторни вирусни заболявания.

Накратко казано, това са настинките, които са възпалителни увреждания на съдовете и на сърцето.

Вирусните инфекции са преди всичко заплаха за сърцето.

Преминаването от лято към есен и нашите настинки са резултат от забавяне на адаптирането на съдовата система.

Организмът няма време и сили за адаптация към новите климатични реалности.

Умението да пазим нашите съдове е едно от условията за нашето благополучно съществуване. Топлото палто и чадъра не винаги са гаранция за защита. Гаранция за защита от инфекции е подготовката и отвътре, закаляване и храна, която ни осигурява добър имунитет.

Есента означава да имаме внимателно отношение към себе си!

Важни моменти са :

1.Личната хигиена – по-често да мием ръцете си, да носим маска, когато сме в затворени пространства с много хора.

2.Хигиена на дома – проветрявайте помещенията вкъщи по-често.Вирусите обичат топлината и като проветряваме често,студът намалява силата им.

3.Топлинен режим – обличайте се разумно. Не допускайте да премръзнете или пък да се изпотите.

4. Използване на природни имуностимулатори – органично хранене с биопродукти с водорасли.

Говорихме вече, че през есента слънцето е по-слабо и светлото време е по-малко. Биоритмите на човека са тясно свързани с продължителността на деня.

Когато прекарваме по-малко време под слънчевите лъчи, мелатонинът намалява и човек става по-уязвим към болести и депресии.

Другото голямо предизвикателство пред нас през есента са Сезонните депресии.

Усещаме депресия и лошо настроение, когато нивото на серотонин (хормонът на щастието) е ниско.

Серотонинът се съдържа в главния мозък и се понижава с идването на зимата, а регулатор на серотонина е мелатонина (хормонът на съня).

Трябва да се разхождаме повече навън, за да се борим с депресиите и ниското самочувствие.

Сънят също е много важен за борбата с меланхолиите и депресиите.

Заслужава си да спим  не по-малко от 8ч., а през есента може и с час повече.

Много е важно да спим пълноценно през нощта, без да се будим, за да имаме здрави кръвоносни съдове.

Венозното кръвообращение се отпуска по време на нощната почивка.

Детоксът на черния дроб и на червата също е от съществено значение в борбата с есенната депресия, а този детокс зависи от храната.

Как да запазим или при нужда да възстановим здравето на сърцето и съдовете?

1   Балансирано хранене:

Достатъчно и разумно разпределение на основните нутриенти:

Белтъчини 15%

Въглехидрати 55%

Мазнини 30 %

2. Ограничаване на солта.

3. Движение: Движението може да замени много лекарства, но нито едно лекарство не може да замени движението!

4. Контрол на кръвното налягане – периодично да мерим кръвното и си водим дневник с резултатите.

5. Фитохранене – помага да допълним храненето на съдовете на мозъка и съдовете на сърцето.

Ламинария е официално вписана във фармакопеята, като средство, което работи за намаляването на атеросклерозата.

Какво ни предлага д-р Татяна Алекперова, ангеолог (лекар по проблемите на кръвоносната система и сърдечен хирург с над 40г опит?

8 правила за здраво сърце и съдове през есента

  1. Наспивайте се.
  2. Обличайте се според времето. Контролирайте Вашата вътрешна топлина.
  3. Проверявайте светлината. Нека местата, в които живеем и работим да са добре осветени. Нашите съдове са като малки деца и реагират на светлината с чувство за щастие.
  4. Физическа активност – нормалната е 10 000 крачки дневно.
  5. Не подминавайте симптомите на простуда и не изкарвайте болестите на крак. Веднага вземете необходимите мерки. Дайте си един ден почивка.
  6. Проследявайте кръвното си налягане.
  7. Съблюдавайте препоръките на Вашия кардиолог.
  8. Приемайте биоактивни продукти с водорасли. Ние сме това, което ядем. Така, че не занемарявайте Вашето съдово тяло. Вашите съдове ще заобчат есента, ако в ръцете си имате продукти за биоактивно хранене като Angiolive, Vita-min food, Hema-food и Athero-food.

Кои от тях вече прилагате?

Кои сте готови да добавите?

С пожелание за здраве и благополучие:

Антоанета Грибачева,

С какво мога да бъда полезна:

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *