Два гарантирани начина за успешен ден

Как започваме деня си?

Често казваме: с чаша кафе 🙂

И какво се случва малко преди кафето и по време на него?

Как какво? Да се измия, да се облека, да видя новините, да видя кой ми е писал, кой какво е постнал в любимата ми социална мрежа…

Познато ли е?

Да, повечето хора правят така…

Дали повечето хора след това имат щастлив и успешен ден?

Искаме ли да сме като „ повечето хора“?

Или се чудим как една малка част успяват всеки ден да постигат успех след успех?

И моля, нека не се „връзваме“ на историите от филмите, че ако човек има финансов успех, непременно го следват нещастия в личния живот. Това основно е заради интригата.

Повечето хора с добри финансови възможности имат и добър личен живот.

Когато човек се освободи от ежедневните притеснения за оцеляване, има вече сили да разгърне своя потенциал и за творчество, и за лично развитие, и за социално общуване.

Не е тайна за никого, че щастливи и нещастни хора има както сред групата с високи доходи, така и сред хората със средни доходи. Всичко зависи от личната ценностна система и мисленето на човека.

Също така знаем достатъчно случаи на хора, които са тръгнали от социална среда с много тежко положение и след това са стигнали до изключително високи върхове на успеха. Значи всичко е възможно!

Ако Вие сте доволни и щастливи от всичко, което имате до момента, поздравления!

Значи сте усвоили главната житейска тайна и можете да се наслаждавате на постигнатото.

Следователно спокойно може да спрете с четенето на статията до тук и да преминете към кафето и новините.

Все пак, ако чувствате, че заслужавате повече, че желаете по-добър живот, отделете още няколко минути, за да разберете една от „ малките тайни“ на хората надскочили ограниченията на „повечето“ хора.

Винаги, когато искаме да постигнем нещо, има една много важна думичка: КАК?

И това „как“ обикновено е процес, път, който трябва да извървим, ако наистина силно искаме да постигнем нашата цел?

Всеки път започва с първата крачка, от нея зависи дали ще изберем правилната посока.

И така, нека да се върнем на първия въпрос:

Как започваме деня си?

Може би вече си гледал видеа или си чел книги, че сутринта е най-добре да имаш сутришен ритуал, в който да настроиш себе си за новия ден?

Да, информация по темата има предостатъчно…

Често се заричаме, че ето, от утре ще ставам половин-един час по-рано и ще го отделя да потичам в парка, или поне да направя гимнастика пред отворения прозорец. Или да седна с дневника и да си запиша за какво съм благодарен и да си прочета целите за месеца, годината, след 5г?

И на третия ден се случва нещо, отваряме очи, вземаме телефона да видим колко е часа, после само да погледнем има ли спешно съобщение от някъде и докато се усетим, станало време за излизане. Обличаме се на бързо, в движение вземаме едно кафе и някой плод или витамини и тичаме на работа.

А от вътре, там някъде дълбоко в подсъзнанието ни, леко нашепва едно гласче, че сме пропуснали нещо важно. Заглушаваме го, че утре ще се върнем към нашето обещание, но целият ден несъзнателно оставаме напрегнати.

Тъй като за никого вече не е тайна, че всичко в този свят в основата си е енергия, тогава няма защо да се чудим, ако след такова начало на деня, ни се случват „ малки недоразумения“, „малки препъникамъчета“, които ни развалят деня, и съответно ни отдалечават от мечтаните резултати.

Вечерта отново си обещаваме промяна, на следващата сутрин обаче пак „ поглеждаме набързо новините“ и пак заживяваме живота на другите, пропускайки себе си …

Има ли изход?

О, да, разбира се, винаги има изход, обикновено поне два.

И тук е така :=)

Единият, познатият с обещанието към себе си. И да намерим начин да да си осигурим заветните 30 мин за себе си, преди въобще да стигнем до телефона.

Например, купуваме си обикновен класически будилник. Само часовник с будилник, може да е като от времето на дядо и баба, може и електронен. Номерът е да го сложим достатъчно далече от леглото, така че да се наложи да станем, за да го изключим.

И съответно телефонът от вечерта е оставен или в другата стая или още поне на два метра от будилника.

Т.е. от вечерта разполагаме будилника и телефона в нужния ред. Сутринта телефонът звъни и ни измъква от леглото в нужното време. Ние ставаме и си казваме: Браво на мен, сега имам половин час специално за себе си!

И се заемаме с желания сутришен ритуал: може да е медитация, може да е писането на благодарност и целите в нашия дневник, може да е малко йога, или просто да попеем пред огледалото и да си кажем: за днес най-важното за мен е да бъда здрав и щастлив и да свърша ето тези две неща ….

Просто да помислим предварително, кои са нещата, които ни „напълват“ с енергия и да ги влючим в нашия сутришен ритуал.

Да, трудността не е в това да измислим какво да има в нашия сутришен ритуал, нито в това да започнем да ги правим.

Основната трудност е да не се оставим потокът от телефона да ни залее и повлече още с отварянето на очи и ние веднага да започнем да живеем живота на другите.

Както казва един от световно успешните хора: „Ако сутринта нямате 10 мин за себе си, нямате собствен живот!“

Как да се вместим в 10 мин сутринта?

– 3 мин за упражнение за дишането,

– 3 мин да си кажем за какво сме благодарни и да се изпълним с това чувство,

– 3 мин да се фокусираме върху 2-3 от нашите най-важни неща, които искаме да постигнем през следващия месец и да си кажем, че ще държим главния си фокус върху тях,

– 1 мин да застанем пред огледалото, да си подарим усмивка и да си кажем нашето утвърждение за деня: „Обичам и одобрявам себе си, такъв какъвто съм!“ или „Знам, мога, действам, получава ми се!“ или друго, което ни „повдига“ силите точно сега.

Накратко:
Благодарност
Фокус
Движение с усмивка

Така, първият начин е да включим в действие нашата воля и да удържим поне 21 дни.

Защо 21?

Това е минималният срок, за който едно наше действие, повтаряно всеки ден, става утвърден навик.

От къде знаем?

Учените провели следния експеримент: на група астронавти дали очила за обратно виждане, такива които обръщат образа, който вижда човек, наобратно. Казали да ги носят денонощно и да отбележат след колко време ще могат спокойно да се ориентират в обстановката, гледайки през очилата. Били необходими точно 21 дни. След това астронавтите свалили очилата и им били необходими още 21 дни, за да свикнат отново спокойно да се ориентират в нормалната обстановка.

Да, на нашето подсъзнание са необходими 21 дни, за да превърне едно действие в естествен навик.

Мажем да изградим нашия навик за зареждащ сутришен ритуал чрез воля, а можем да използваме и досегашния ни навик да посягаме първо към телефона, като само направим един „малък завой“.

И да приложим втория начин:

Какъв?

Като погледнем колко е часа, преди да включим интернета, да отворим нашето приложение за бележки и да си запишем една бележка с днешната дата, в която:

– да поставим нашите 3 благодарности,

– нашите 3 неща върху които да държим на фокус през деня,

– гимнастиката, която ще направим и нашето мото за деня.

Става бързо и лесно и е много по-вероятно да удържим 21 дни!

Всички, които вече пробват този втори начин, споделят задоволството си от постигнатите резултати!

За повече информация: КОНТАКТИ

Готови ли сте да пробвате и Вие?

Споделете в коментар под статията кой от двата метода работи по-добре за Вас.

Similar Posts

4 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.