„Ключът от бараката“
Марина отвори входната врата, освободи се от обувките на висок ток и едва стигна до дивана, където буквално „се строполи“.
Облегна глава назад, затвори очи и опита да се отпусне.
Имаше огромна нужда от тези минути, преди да си дойдат децата и съпругът й, преди да започне „втората смяна“ – този път у дома.
Особено днес ….
Чувстваше се изцедена! Набързо през мислите й прелетя всичко, с което се беше справила този ден – и в работата, и в разговорите с училището на децата, и другите „дребни“ на пръв поглед неща.
Но просто нямаше сили дори да се зарадва на успешното приключване на деня. Веднага я връхлетяха мислите колко неща я чакат в кухнята. Добре, че поне имаше добър съпруг до себе си, който да й помага.
Реши да пусне за малко телевизора, за да се разсея.
Не обичаше да слуша новини и за това премина към каналите от типа на Дискавъри. Заслуша се в предаване за влиянието на околната среда.
Мислите й се надбягваха: „Да, всяко нещо си има цена. Благата на цивилизацията също. Те струват не само пари, често пъти заплащаме със здравето си“.
Каза си: „Ох, отдалечаваме се от природата… Колко прах във въздуха, колко химикали и антибиотици в храните… Водата от чешмата вече не става за пиене… А и това обездвижване през повечето дни… Даа, натрупваме все повече вредни привички…“
Пред очите й изникваха картини на рафтовете в големите магазини, от които пазаруваха често, колко време й костваше да чете етикетите и да се старае да избира нещо що-годе добро.
Спомни си и как вчера обсъждаха с една приятелка последиците от ситуацията и колко се притесняват и двете, особено за децата – как растат и какво ги чака…
Колкото и да беше позитивен човек по природа, тя не можеше да пренебрегне все по-често срещаните съобщения по научните форуми, които обичаше, че при почти всички хора вече има интоксикация (отравяне) на клетките и тъканите. Тялото и неговите системи за самоочистване вече не успяват да се справят навреме. Едновременно с това има и дефицити (липси) на важни за живота елементи.
В съзнанието й отново като камбанка зазвъня твърдението, което миналия ден чу от една уважавана лекарка, в нейното видео за последиците от съвременните храни: «Това всъщност са двете най-важни причини за 90% от болестите на съвременния човек».
– Е, добре, – каза си Марина – благодарна съм на себе си, че съм поне с една крачка пред масата хора, които карат на принципа „Каквото за другите, това и за мен“ или „Каквото дойде“.
– Няма как това, че всички сме в такова положение, да ме успокоява. Нали, ако утре се наложи аз или някой от близките ми да тичаме по лекари и болници, аз ще страдам? – продължи да разговаря със себе си тя.
– Дали четенето на етикетите е достатъчно? Какво друго бих могла да направя?
– Определено трябва да поговорим довечера като се приберат всички! Добре, че Иван ме подкрепя за това, а и децата вече са достатъчно големи да се справят с проучване на допълнителна информация.
Докато приготвяше вечерята и си мислеше за всичко това, Марина чу отварянето на входната врата и радостния шум от влизането на двамата тинейджъри. Сърцето й се усмихна и тя забрави за умората от деня.
След малко се прибра и Иван, седнаха да вечерят.
Тя много обичаше тези моменти, когато се събираха на вечеря, защото вече никой не бързаше за работа или училище и имаха време да си споделят интересни моменти от деня или просто да почувстват подкрепата на семейството.
Понякога си задаваха загадки, свързани с това, което са научили или видели през деня и това още повече повдигаше настроението.
Като хапнаха салатата, едното от момчетата каза: „Днес научих нова дума. Знаете ли какво е хомеостаза?“
Брат му го погледна учудено и бързо попита: „Това да не е нещо свързано със здравето?“
„Топло, топло“ – усмихна се баткото
„И биологията?“ – продължи по-малкият
„Още топло…“ :=)
„Амии.., може би някой орган от тялото?“
„Става хладно, помага на органите, но не е орган“.
„Тогава процес, обмяна на някакви вещества?“
„Средно топло – помага на процесите, но не е процес сам по себе си“.
Баща им се включи: „Има ли връзка с хомеофудовете? Срещнах тази дума преди два дни, но забравих да я проуча“.
Баткото продължи: „Да, има, но тя си съществува и с тях и без тях, само дето с тях работи по- добре“.
„Е, предаваме се, ще ни обясниш ли?“ – включи се с усмивка и Марина.
„С удоволствие, – каза момчето – днес по биология учихме за хомеостазата. Това е способността на живите организми вътре в тях нещата да остават в баланс, когато са в добро здраве, разбира се. Много ми е интересно при новия учител по биология. Всеки час допълва урока с нещо ново, което го няма в учебника и обяснява толкова разбираемо дори сложните неща!
След вечеря, Марина побърза да седне за кратко на компютъра и да разбере малко повече за тази „нова хомеостаза“. „Да де, тя хомеостазата не е нова, нали винаги човек като е здрав има постоянна температура, постоянно кръвно налягане, постоянна киселинност и Ph. Само думата ни е била непозната до сега, защото когато получаваме нещо безплатно по рождение, като подарък от природата, приемаме го за даденост и забравяме да се грижим за него“. – усмихна се на себе си Марина.
Продължи да чете. Направи й впечатление един пасаж:
«За да действа правилно хомеостазата на нея са й нужни хомеофудове – храни, които почистват и захранват с правилните вещества всички клетки, тъкани и органи, т.е. имат общо възстановяващ ефект»
Продължи да разглежда и намери още нещо интересно: «Биотехнологиите от ново поколение на Вертера създават хомеофудове – храни, които:
– укрепват имунната система по естествен път,
– възстановяват естествените човешки филтри – черния дроб и бъбреците
– поддържат работата на процесите от хомеостазата – важните процеси за саморегулация /температура, кръвно налягане, Ph и т.н./
– помагат за създаването на важни полезни навици, защото обогатяването на храненето с хомеофудове е лесно, удобно и с дълготрайнни резултати.»
Тук Марина си спомни, че приятелката й наскоро беше споменала името Вертера, но тогава Марина го пропусна покрай себе си с някаква мисъл от рода на: „Поредната рекламна новост“.
Сега обаче си помисли: Утре трябва да я попитам по-подробно, може пък да се окаже част от „ключа към бараката“ :=), както обичаше да казва дядо й навремето.
Тя изгаси компютъра и тръгна към спалнята доста по-спокойна и обнадеждена.
Записа: Антоанета Грибачева
П.п. Ако темите в статията Ви интересуват, кликнете на „Задайте въпрос„, свържите се с мен по най-удобния за Вас начин и ще Ви обясня какви са възможностите да намерите част от Вашия „ключ към бараката“. Бъдете здрави, Вие и Вашето семейство! Антоанета